Разкази за Саня Без повече мистерия

Разкази за Саня Без повече мистерия

Blog Article

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да сте винаги известени.

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.

Саня тръгна след Христо и двамата влезнаха в банята за да не видят останалите какво се случва.

Надявам се следващите части от поредицата да са много по разтърсващи и вулгарни. Изживях това удоволствие заедно с нея !!!

Баба да направи подобно нещо пред внук си е направо лудост.Секса не е , като да продаваш слънчоглед.Сякаш , който го е писал има огромна мечта да му се случи.

Такъв, който да не се страхува от никого. Срещнало кучето в гората заек и му казало: – Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем! – Хайде! – […]

погълнат цял и щом ги стигна, го загърнаха с листенцата си, превръщайки го в черна

Момчетата още по-нахъсани започнаха да я чукат настървено.

Той беше влюбен в Мери, но мечтите му бяха разбити, когато разбра, че тя е възрастен мъж в затвора.

След този ден на малката могила се стичаха хора с всякакви болежки от близки и

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше Разкази за Саня правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

години да не си бяха продумали, Саня се тешеше, че при все това Демия я имаше,

– Чедо имаш, нема да те вземат у манастира! – Демия падна в краката му и